Общата стая на Грифиндор

Хари стоеше пред голямата камина и
работеше върху домашното си по Трансфигурация.
Той всъщност гледаше унесено през прозореца и прекарваше
пръсти през вече щръкналата си коса.Както си беше загледан в мрака , Хари чу
зад себе си познат смях.Момчето се обърна и видя приятелката си -Хърмаяни ,
която се приближи все още засмяна към него и му каза "здрасти!"
-Какво правиш?-попита момичето
-Ами..такова...аз...мисля...ъъъ...-Хари сякаш бе загубил способността си да говори, той беше наполовина заспал.
-И над какво работиш мислителю?-пошегува се Хърмаяни
-Ъ, трансфигурация...-каза Хари и само протегна ръката си в която държеше
домашното си.
-Хърмаяни обаче разбра за какво става въпрос , без да се налага Хари да
говори(за негово голямо щастие)
-Домашна работа ..ясно искаш ли помощ?(Хари поклати глава.)Добре моето почти
съм го свършила...така ...значи ...-започна Хърмаяни, но Хари не успяваше да се
съсредоточи , толкова много му се спеше , а креслата бяха така удобни , че
момчето се унесе и заспа.





Щом се събуди Хари видя бележка на масата
"Видях , че си заспал едва когато стигнах до трета задача и реших, че
искаш да продължим някой друг път"

На другия ден Хари виждаше
Хърмаяни, много рядко , и никога по коридорите.
Видя я отново в Общата стая на Грифиндор.
-Хърмаяни , чакай малко!-извика той след нея , докато тя се качваше в
момичешката спалня-Извинявай за вчера , държах се като...
-Спокойно, видях, че си уморен, и то кой не би бил- урокът беше ужасно скучен,
но няма нищо , спокойно.
-О , а ...ами хубаво , и исках още да ти се извиня за вчера , знаеш ...за
кухнята
-Няма защо да се извиняваш.Според мен беше страхотно-видях толкова много
домашни духчета , наистина си прекарахме страхотно...Щеше ми се и Джини да беше
там...
-Джини?-Коя е Джини?-попита Хари
-Ооо ама вие не се ли познавате, ами ...някой път ще ви запозная ,ама сега
трябва да бягам!..
Хари вече лико развеселен се обърна но този път Хърмаяни се
провикна зад него-
-Ей Хари, кога ще довършим домашното?
Хари се обърна:
-Ами...мисля да го направя сам!Ще се впусна в приключението.
-Ами добре , само кажи , ако имаш нужда от помощ!-каза Хърмаяни - Лека нощ!
-Да лека и на теб-каза Хари и се запъти към спалните.

Хърмаяни все още трепереше.Тя отвори вратата на момичешката спалня.Тя бързо огледа Общата стая-там нямаше никой.Хърмаяни от начало се учуди (в бързането тя не бе забелязала , че все още е нощ).Тя погледна към часовникът на стената-беше един часът пез нощта.Момичето, много бързо прекоси общата стая и стигна до вратата на момчешката спалня , но щом я отвори се блъсна в някой...

След
като Хари свърши със своя разказ Хърмаяни му разказа за своя сън:
-Аз отново бях в онази стая ..-разказваше тя като леко
потреперваше-И онази сянка беше там...Познах я...-Хърмаяни продължаваше да
трепери , но не спря да разказва -И той ми каза-"Ако умреш на сън-Хърмаяни
спря за миг , пое си дъх и продължи-няма повече да се събудиш".
-Значи някой иска да те убие, да убие нас...-тихо
промълви Хари.
Хърмаяни закри лице с ръце
-Не можеш да си представиш как се уплаших.
-Как ми се ще да можех да ти кажа че това е бил просто
кошмар , но дори аз не го вярвам...-каза Хари с празен поглед насочен към
часовника
-Но не можем просто да се надяваме този сън да
свърши!-вдигна глава Хърмаяни.-Трябва да направим нещо.
-Но какво ?
-Това са нашите сънища, ние можем да ги
управляваме!решително каза Хърмаяни.
-Как така?-все още не разбираше Хари.
-После ще ти обясня.Скоро ще дойде време за закуска, а
ние сме по пижами.
-О-Хари чак сега се сети че е по пижама.-Вярно, Хайде.
И двамата станаха и се отправиха към спалните.










Когато се облякоха се срещнаха отново в общата
стая(този път не пред вратата на момчешката спалня).Хърмаяни малко по ободрена
каза на Хари :
-мисля , че ще е добре да се опитаме да се държим сякаш
нищо не е станало.
-Добра идея-Не е нужно цял Хогуортс а разбира , че
сънуваме хора и чудовища които искат да ни убият.
-Нито че организираме"пижамено парти" в
Общата стая посред нощ .
-Да и това засмя се Хари

Целия ден Хари и Хърмаяни прекараха заедно.На закуска Хърмаяни обяви на Хари че е намерила информация за обсебването на сънища , после през часовете , двамата обсъждаха това.Но след като снейп ги сложи на различни чинове двамата решиха че учебните часове не са най-удачното място за разговори.На обяд се разбраха да говорят за това в Общата стая на Грифиндор.Точно тогава зад Хърмаяни се подаде Джини , обикновменно Хърмаяни много се радваше да я види(но не се засичаха често), но сега се подразни.
-Какво правите?-попита весело Джини.
-Ами ние..-смути се Хърмаяни-не беше казала на Джини за кошмарите.-просто говорим...за-тя метна един поглед на Хари с който го помоли за помощ.
-За Дракони!
-Дракони!?-казаха учудено и двете момичета.
-Даа...за дракони, на..на нас съсд Хърмаяни много ни харесват часовете когато изучаваме дракони-нали Хърмаяни?-обясни Хари
-Да...да да ...да.Тъкмо казвах на Хари че бих се радвала да видя истински , но е много опасно!-Така и двамата започнаха да говорят за драконите.Дотолкова се оляха че продължиха и когато Джини се умори да ги слуша и си тръгна.

Сега Хари и Хърмаяни стояха в едно ъгълче на голямата залаи овсъждаха оклуматиката.
-Как ще ни помогне това?-попита Хари (вече за трети път).
-Тук би трябвало да има тачин за съпротива, но не знам къде.И няма да е зле да ми помогнеш!-каза Хърмаяни.
-О!Да-сепна се Хари койтопросто се беше излегнал на удобното кресло и гледаше как Хърмаяни разлистваше страниците.-Просто съм малко изморен.
След като вече започна да става късно и всички бяха отишли по спалните Хари и Хърмаяни се бяха настанили на дивана прлед камината и с натежали клепачи прелистваха страниците.
-Не ..Не може да няма нищо!-възмути се Хърмаяни и се прозя.
Тя се облегна на една възглавница и се унесе в сън.Това което не успя да забележи е че Хари спеше от половин час и че вечерният час беше отминал отдавна.
Всички бяха легнали и никой не забеляза че на дивана имаше две спящи деца.